Сдружение Изкуство Днес
Център за съвременно изкуство - Пловдив
Баня Старинна

23-то издание на СЕДМИЦА НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО 2017

от 07 до 27.09.2017.г.

ПРОЕКТЪТ Е ЧАСТ ОТ ПРОГРАМАТА НА ПЛОВДИВ - ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА 2019

МИГРАЦИИ НА СТРАХА

Международен мултидисциплинарен партньорски проект
Грац – Пловдив – Словени градец – Лайпциг

Куратори: Илина Коралова и Борис Костадинов

Участници (Пловдив):
Азра Акшамия, Ника Аутор, Боряна Венциславова, Клара Вилдбергер, Петя Димитрова, Юлиане Ебнер, Емил Миразчиев, Албан Муя, Оливер Реслер, Камен Стоянов, Уте Рихтер, Фани Футеркнехт, Лана Чмайкчанин

ВЪВЕДЕНИЕ
МИГРАЦИИ НА СТРАХА е мащабен и дългосрочен проект – резултат от интензивното сътрудничество между артистични и културни институции от четири европейски страни.
Проектът разглежда аспектите на страховете на днешна Европа.
Страхът е основна и естествена защитна реакция при опасност, която приема различни форми: агресия, паническо бягство или вцепенение. За разлика от животинския свят, реакциите, породени от страх сред чове??ките същества са много по-разнообразни: от чисто физическото унищожение на обекта на предполагаемата опасност, до прояви на омраза, агресивна нетолерантност и предразсъдъци. Човешкият страх може да бъде оправдан, но също така и илюзорен, или симптом на психично разстройство. Той може да е резултат на целенасочена манипулация, упражнявана върху един индивид от други лица. Нашите страхове са не само психологически, но и социални явления и като такава, те са част човешката история и общество като цяло.
21-ви век, белязан от събитията от 11-ти септември, породи непознато до този момент безпокойство в западния свят. Терористичните атаки в Европа, бежанската вълна и последвалата хуманитарна криза от последните години, провокираха вземането на безпрецедентни мерки за сигурност. Различни изследвания показват, че миграцията и тероризма са това, от което европейците се страхуват най-много. В подобна ситуация на несигурност логично се задълбочават и страховете от безработица, от задълбочаване на и без това съществуващото социално неравенство, от обедняване и съответно от личен провал. Този комплекс от страхове е логичен продукт на историческото развитие на капиталистическите общества, който изживява своя апотеоз в наши дни. На практика, бежанската вълна в Европа даде нов мощен импулс, който отключи подтиснати в последните десетилетия, но незабравени страхове. Нестабилността и постоянната заплаха дадоха тласък на националистическите и крайно десните движения. Скептицизмът около идеята за обединена Европа постоянно се засилва сред страните-членки на ЕС. Неслучайно се стигна и до Брекзит – радикален и немислим само допреди няколко години прецедент.
??менно това са отправните точки на МИГРАЦИЙ НА СТРАХА. Целта на проекта е да се занимае по-задълбочено с реалните и въображаемите, индивидуалните и общите страхове на европейците, но най-вече да намери пътища и възможности за тяхното преодоляване.

УЧАСТН??Ц?? В ПРОЕКТА
МИГРАЦИИ НА СТРАХА е мултидисциплинарен проект, който се реализира в сътрудничество с артисти, артистични и обществени институции в Лайпциг (Германия) - FUTURE OF EUROPE Society for Contemporary Art / Kunstverein Leipzig, Грац (Австрия) - Forum Stadtpark, Пловдив (България) – Сдружение за съвременно изкуство ??зкуство Днес и Словени градец (Словения) - Koro?ka galerija likovnih umetnosti (KGLU).
Желанието на създателите на проекта е да се даде възможност на хора с различен произход и лична история да се опознаят един друг, да общуват и дебатират, да работят заедно. Цели се постигането на процес на сближаване помежду им, който ще бъде добър начин за преодоляване на взаимните страхове и предразсъдъци, породени от различията.

ЗАЩО ГРАЦ, ПЛОВДИВ, СЛОВЕНИГРАДЕЦ И ЛАЙПЦИГ
?? четирите градове-партньори не са столици на съответните страни. Като такива, те не представляват основните миграционни дестинации. ?? все пак, във всеки град, макар и в различна степен, има общности от други националности и с различен етнически произход и / или религиозна принадлежност. Те често са изложени на недоверие, нетолерантност, дори на омраза. Разбира се, в тези градове има достатъчно хора, толерантни и гостоприемни към мигрантите или малцинствата; но дори и те трябва да се борят много повече с предразсъдъците на останалите си съграждани, отколкото е случаят със столиците. Освен това, политиците, които експлоатират идеята за потенциалната заплаха от мигрантите, намират много по-раду??ен прием сред гражданите извън големите метрополии. В същото време, четирите града включени в проекта имат собствени, специфични характеристики.

През 2001 г. Грац стана първият европейски "Град на правата на човека". През 2003 г. Грац беше Европейска културна столица. Тези две събития, заедно със Щирийска Есен - международно признат културен фестивал от 1968 г. насам, са само някои от признаците на наличие на активно гражданско, политическо и културно съзнание. В същото време, популистката, дясна и евроскептична австрийската Партия на Свободата (FP?), чиято нова програма бе официално представена именно в Грац през 2011 г., бележи все по-големи изборни успехи. През 2016, нейният лидер за президентските избори Норберт Хофер беше много близо до това да стане следващият австрийски президент. Още по-показателно за опасно консервативните нагласи в Щирия (чийто главен град е Грац), е че Хофер спечели там 56,22% от гласовете на всички гласоподаватели.

Пловдив (Европейска културна столица 2019) е вторият по големина град в България - исторически място, където турци, арменци, евреи и роми са съжителствали мирно от векове с българското население. Комунистическият режим (1944-1989) систематично гетоизира малцинствата. Наследството от тази политика е определящо и за настоящето. Днес, Пловдив е градът с най-голямото ромско гето в страната и на Балканите - с повече от 40.000 жители. Расизмът, а понякога и насилието, бележи отношенията между българи и роми – като тези негативни настроения на противопоставяне са валидни и за двете страни. Освен това, въпреки много ниския брой на бежанци от Близкия изток в България, в страната се образуваха граждански отряди от цивилни граждани, които, в разрез със закона залавят и малтретират имигрантите на границата.

Словен градец е град в Североизточна Словения, недалеч от границата с Австрия. Това е област, в която по време на Хабсбургите, германците и словенците са живели заедно в продължение на векове. След Първата световна война, когато Словения става част от Югославия, по-голямата част от германското население напуска града. Останалата част от немско-говорящите жители си тръгват от района след 1945, под диктатата на официалната югославска политика.?Въпреки това, през 1980 Словени градец е обявен за "Peace Messenger City" от Организацията на обединените нации, заради активното насърчаване на културата на мира. Въпреки, че Словени градец не се намира директно на миграционния балкански път, градът беше първият, който обяви, че е готов да настанява бежанците. И все пак, в съответствие с официалната правителствена политика за закриване на Балканския маршрут, сред жителите на Словени градец има много недоверие и страх от преминаващите или настанилите се вече мигранти.

Лайпциг, градът на "Мирната революция" от 1989 г., се намира в германската провинция Саксония, регион, където процентът на чужденците сред населението е традиционно много нисък, дори и след пристигането на бежанците от Близкия Изток и Северна Африка. И все пак, ксенофобията кулминира във формирането на дясното популистко движение ПЕГИДА (Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада) и неговият лайпцигски клон – ЛЕГИДА. В подължение на повече от година привържениците на ЛЕГИДА и Анти-ЛЕГИДА, демонстрираха всеки понеделник по улиците на Лайпциг, като често демонстрациите прерастваха в насилствени конфликти.

Провеждането на проекта МИГРАЦИИ НА СТРАХА във въпросните градове ще задълбочи дискусиите относно разглежданата проблематика и към това ще добави конкретна работа “на терен”, като по този начин ще изследва различните обществени нагласи в Европа като цяло, но и типичните проявления на обществени страхове и тревоги във всеки един от участващите региони.

ИЗЛОЖБИ
Художници от Германия, Австрия, България и Словения, както и от Босна и Херцеговина, Хърватия, САЩ, Тайван и Словакия, са поканени да предствят своите произведения в пространствата на институциите, участващи в проекта.
Произведенията им ще представят различни концепции и гледни точки към страховете на съвременното общество, като например страхът от неизвестното / чуждото / различното; страхът от загубата на социален статус, страхът от бедността; страхът от загубата на основните свободи. Страхът се разглежда от една страна като социален и политически феномен, но от друга - в неговите тясно субективни форми, като неразривна част от човешката същност.
Четирите изложби – в Грац, Пловдив, Словени Градец и Лайпциг, се провеждат в продължение на цялата година: това означава, че характерът и броят на произведенията варира в зависимост от конкретния контекст и пространствени условия на галериите. Гостите от чужбина излагат произведенията си заедно с местни художници. МИГРАЦИЙ НА СТРАХА цели да насърчи сътрудничеството между хора на изкуството, арт институции и градски институции, с оглед на установяване на трайни професионални мрежи, които успешно да послужат и за бъдещи сътрудничества. Ето защо е важно, местните художествени и интелектуални общности да имат възможност да се запознаят с произведения, които отразяват проблематиката глобално, но и такива, които рефлектират локалния контекст и при това са дело на международни артисти, които предлагат една външна гледна точка.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Проектът е реакция на политическата и социална реалност в Европа. МИГРАЦИИ НА СТРАХА и неговите участници се стремят да допринесат за процеса на преодоляване на омразата, предразсъдъците и нетолерантността, които, дори повече от тероризма, представляват реална заплаха за съвременните европейски общества. Въпреки трудностите и огромните предизвикателства, сближаването и взаимодействието на различните култури, възгледи и житейски философии трябва да се разглеждат като уникален шанс за по-добро разбиране и взаимно обогатяване, и да се надяваме, като възможност за преодоляване на някои от нашите най-дълбоки страхове.


“Седмица на съвременното изкуство” е проект на Сдружение “Изкуство днес” в партньорство с Общинска фондация „Пловдив 2019“ и Гьоте-институт България.

С подкрепата на:
Федерално канцлерство на Австрия, отдел Изкуство и култура
EUROPAS ZUKUNFT Gesellschaft zeitgen?ssischer Kunst Leipzig
Gaudenz B. Ruf Award For New Bulgarian Art

Медийни партньори:
БНТ 2, въпреки.com, Радио катра FM, Медия кафе, Под тепето, Капана

Сдружение Изкуство Днес
Център за съвременно изкуство - Пловдив
Баня Старинна

Във връзка със зачестилите запитвания относно съдбата на Център за съвременно изкуство - Пловдив, Баня „Старинна“ и нашето безпокойство за бъдещето му, ви изпращаме кратка история на центъра, в която се изразява и нашето становище за миналото и неговото развитие.

Център за съвременно изкуство - Пловдив, Баня Старинна

Сдружение Изкуство Днес
Център за съвременно изкуство - Пловдив
Баня Старинна

Сдружение "Изкуство днес" обявява, че 2017 ще бъде нулева година
за проекта "Арт Позитив".

Сдружение Изкуство Днес
Център за съвременно изкуство - Пловдив
Баня Старинна

Открита покана за участие във Фасада Видео Фестивал 2017

Творци от цял свят са поканени да изпратят своите видео творби в Пловдив, България.

Сдружение „Изкуство Днес“ / Център за съвременно изкуство, Пловдив, "Баня Старинна" / ще бъде домакин на 8-то издание на видео фестивал Фасада между 8 и 10 Септември 2017 г..
Видео Фестивал Фасада свързва хората, изкуството и градската среда, чрез проектиране видео върху стените на къщи в историческия стар град и околностите - още една необичайна художествена практика в Пловдив.

Видео творбите трябва да бъдат подадени до 30 май, 2017.
Няма ограничения по отно??ение на темата.

Можете да разберете повече за Видео Фестивал Фасада в открита покана на www.facade.arttoday.org/en/2017/open_call

За по-подробна информация за Сдружение „Изкуство Днес“ посетете www.arttoday.org

Mail to: office@arttoday.org

Ще се радваме, ако споделите тази Отворена покана с други видео артисти.
Очакваме с нетърпение вашите творби!

С най-добри Пожелания,
Екип на ФВФ

Сдружение Изкуство Днес
Център за съвременно изкуство - Пловдив
Баня Старинна

СЕДМИЦА НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО 2016

МУЗЕЯТ РъБ

Група „Ръб“ е завършено явление и въплъщава най-силните проявления на българския концептуализъм в началото на 90-те години. Сформирана през януари 1989 година, групата обобщава двата основни принципа, по които се сформират групите по онова време в страната ни - териториалният и изразно-концептуалният. Художниците, учредили групата, са: Албена Михайлова, Венета Маринова, Данчо Григоров, Димитър Грозданов, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Павел Алберт, Румен Жеков. Голяма част от членовете на новооснованата група вече е позната на българската публика с изяви в неконвенционалната сфера.

Художниците реагират чрез основаването на групата както на преломните политически събития, така и на възможността да заявят радикално позицията си относно промяната в художествените практики в страната. Участниците заявяват строга естетическа и идейна платформа, предначертаваща развитието на „Ръб“ и залегнала основно върху ясни концепции, реализирани в нова художествена образност, остра социална ангажираност и адекватност на художественото поведение спрямо политическата и художествена действителност в страната. В непубликуваната програма на групата ясно и твърдо се заявява отказ от участие в „механизираната, централизирана, идеологизирана, псевдокултурна система“. „Ръб“ се обявява в защита на новия тип комуникация на художественото произведение, новите видове и жанрове в изкуството, художествена реализация, „различна от старите обществени механизми и политически конформизъм“. Сред основните цели на „Ръб“ е пълноценният обмен със световното изкуство и включване на българските художници в глобалната културна динамика, както и залагайки на експеримента и безкомпромисно отстояване на идеи си, да изградят облика на групата и да я утвърдят като действащ единен организъм.

Съществува и друга закономерност в появата на това силно регионално явление - не е без значение възникването му точно в Пловдив. Косвена, но силна е връзката на появата на явлението „Ръб“ в града, именно през преломните години на промяна, с появата на поколението художници на 60-те, които оставят белезите на революционни промени в художествените търсения. Радикалната намеса на Априлското поколение творци взривява бремето на соц-реалистическите художествени канони и извоюва пластическата свобода, която отваря вратите на социалистическия модернизъм. Въпреки че това се случва единствено в границите на традиционните медии, те стават носители на художествена революция, аналогична на тази в края на 80-те. Коренно различни в същността на художествените търсения, и двете поколения се борят за качествено новите функции на творбата - докато първите застават зад нея като израз на неприкосновеността на творческия процес във форматно-естетически аспекти, то „Ръб“ става изразител на мисълта за разбиването на тези формални граници за сметка на неприкосновеността на идеята. ?? дори ако се спрем на открития бунтарски характер и революционните подходи на пловдивските априлски творци, ще видим, че двадесет години по-късно, в тенденциите на историческата приемственост, градът възпитава следващото поколение в духа на открито отстояване на творческата свобода.

Още в ранен етап на съществуването си „Ръб“ определя концептуалната насоченост и чистота в неформални разговори, в които художниците се опознават и намират общите си възгледи, сверяват мирогледа си, черпят взаимно смелост и вдъхновение, планират и обсъждат изявите си. Членовете на групата усещат силната си идейна сплотеност, базирана на единомислие относно промяната в художествените структури, в новите функции на произведението на изкуството и новия тип комуникация със зрителя, наложен от тези нови условия. Агресията, иронията и играта със зрителя определено се оказват водеща ни??ка в идейните посоки, които „Ръб“ поема. Те до голяма степен мотивират и посоките на визуалните въплъщения на конкретната идея.
Създаването и творческите траектории на пловдивската група „Ръб“ сами по себе си представляват една самостоятелна история в цялостната история на съвременното българско изкуство.


Членове на група „Ръб“:
Албена Михайлова, Венета Маринова, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Павел Алберт, Румен Жеков.

Източник на текстовете: Живка Валявичарска"Група Ръб и неконвенционалните форми в българското изкуство, 1984-94 г." /Дипломна работа, Катедра Изкуствознание, НХА. 1999/

Виртуален тур