Сдружение Изкуство Днес
Център за съвременно изкуство - Пловдив
Баня Старинна

Открита покана за участие във Фасада Видео Фестивал 2017

Творци от цял свят са поканени да изпратят своите видео творби в Пловдив, България.

Сдружение „Изкуство Днес“ / Център за съвременно изкуство, Пловдив, "Баня Старинна" / ще бъде домакин на 8-то издание на видео фестивал Фасада между 8 и 10 Септември 2017 г..
Видео Фестивал Фасада свързва хората, изкуството и градската среда, чрез проектиране видео върху стените на къщи в историческия стар град и околностите - още една необичайна художествена практика в Пловдив.

Видео творбите трябва да бъдат подадени до 30 май, 2017.
Няма ограничения по отно??ение на темата.

Можете да разберете повече за Видео Фестивал Фасада в открита покана на www.facade.arttoday.org/en/2017/open_call

За по-подробна информация за Сдружение „Изкуство Днес“ посетете www.arttoday.org

Mail to: office@arttoday.org

Ще се радваме, ако споделите тази Отворена покана с други видео артисти.
Очакваме с нетърпение вашите творби!

С най-добри Пожелания,
Екип на ФВФ

Сдружение Изкуство Днес
Център за съвременно изкуство - Пловдив
Баня Старинна

СЕДМИЦА НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО 2016

МУЗЕЯТ РъБ

Група „Ръб“ е завършено явление и въплъщава най-силните проявления на българския концептуализъм в началото на 90-те години. Сформирана през януари 1989 година, групата обобщава двата основни принципа, по които се сформират групите по онова време в страната ни - териториалният и изразно-концептуалният. Художниците, учредили групата, са: Албена Михайлова, Венета Маринова, Данчо Григоров, Димитър Грозданов, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Павел Алберт, Румен Жеков. Голяма част от членовете на новооснованата група вече е позната на българската публика с изяви в неконвенционалната сфера.

Художниците реагират чрез основаването на групата както на преломните политически събития, така и на възможността да заявят радикално позицията си относно промяната в художествените практики в страната. Участниците заявяват строга естетическа и идейна платформа, предначертаваща развитието на „Ръб“ и залегнала основно върху ясни концепции, реализирани в нова художествена образност, остра социална ангажираност и адекватност на художественото поведение спрямо политическата и художествена действителност в страната. В непубликуваната програма на групата ясно и твърдо се заявява отказ от участие в „механизираната, централизирана, идеологизирана, псевдокултурна система“. „Ръб“ се обявява в защита на новия тип комуникация на художественото произведение, новите видове и жанрове в изкуството, художествена реализация, „различна от старите обществени механизми и политически конформизъм“. Сред основните цели на „Ръб“ е пълноценният обмен със световното изкуство и включване на българските художници в глобалната културна динамика, както и залагайки на експеримента и безкомпромисно отстояване на идеи си, да изградят облика на групата и да я утвърдят като действащ единен организъм.

Съществува и друга закономерност в появата на това силно регионално явление - не е без значение възникването му точно в Пловдив. Косвена, но силна е връзката на появата на явлението „Ръб“ в града, именно през преломните години на промяна, с появата на поколението художници на 60-те, които оставят белезите на революционни промени в художествените търсения. Радикалната намеса на Априлското поколение творци взривява бремето на соц-реалистическите художествени канони и извоюва пластическата свобода, която отваря вратите на социалистическия модернизъм. Въпреки че това се случва единствено в границите на традиционните медии, те стават носители на художествена революция, аналогична на тази в края на 80-те. Коренно различни в същността на художествените търсения, и двете поколения се борят за качествено новите функции на творбата - докато първите застават зад нея като израз на неприкосновеността на творческия процес във форматно-естетически аспекти, то „Ръб“ става изразител на мисълта за разбиването на тези формални граници за сметка на неприкосновеността на идеята. ?? дори ако се спрем на открития бунтарски характер и революционните подходи на пловдивските априлски творци, ще видим, че двадесет години по-късно, в тенденциите на историческата приемственост, градът възпитава следващото поколение в духа на открито отстояване на творческата свобода.

Още в ранен етап на съществуването си „Ръб“ определя концептуалната насоченост и чистота в неформални разговори, в които художниците се опознават и намират общите си възгледи, сверяват мирогледа си, черпят взаимно смелост и вдъхновение, планират и обсъждат изявите си. Членовете на групата усещат силната си идейна сплотеност, базирана на единомислие относно промяната в художествените структури, в новите функции на произведението на изкуството и новия тип комуникация със зрителя, наложен от тези нови условия. Агресията, иронията и играта със зрителя определено се оказват водеща ни??ка в идейните посоки, които „Ръб“ поема. Те до голяма степен мотивират и посоките на визуалните въплъщения на конкретната идея.
Създаването и творческите траектории на пловдивската група „Ръб“ сами по себе си представляват една самостоятелна история в цялостната история на съвременното българско изкуство.


Членове на група „Ръб“:
Албена Михайлова, Венета Маринова, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Павел Алберт, Румен Жеков.

Източник на текстовете: Живка Валявичарска"Група Ръб и неконвенционалните форми в българското изкуство, 1984-94 г." /Дипломна работа, Катедра Изкуствознание, НХА. 1999/

Виртуален тур

СИМВОЛИ И ЗНАЦИ 1990 г.
Първата си изложба „Ръб” прави през март 1990 г. в галерията на „Гладстон” 32
в Пловдив. Участниците в „Символи и знаци” са всички учредители на групата, и Правдолюб Иванов, който е поканен като гост-участник. Огромният брой творби третират с ехиден смях символиката на изминалата власт, или напомнят безспорни истини и болезнени разочарования, донесло времето 1944-89 година. Въпреки че в произведенията липсва авторският подпис, всяко от тях живее свое собствено визуално и концептуално битие и има самостоятелно художествено въздействие. Нито една от работите не е ангажирана в естетически аспект с останалите творби. Тематиката и изразните средства са основния обединяващ фактор. Изложбата има изцяло концептуален характер, като произведенията на авторите обхващат почти всички нови форми на визуален изказ - инсталации, пърформанси, асамблажи, различни акции, проведени по време на експозицията. Традиционните досега художествени форми - живопис, графика, рисунка - сякаш съпътстват “новите” по стените на галерията и действат като своеобразен “конвенционален” фон, спомагащ за възприемането им. Основната цел, споделена от авторите, е да освободят задръжките си, да изхвърлят всичко напластено от традиционното си обучение, да иронизират, и по този начин - да отхвърлят наложените им норми на работа. “Символи и знаци” също дава повод на авторите да изучат възможностите, които им предлагат новите форми, да експериментират на воля с материали и средства, да въведат незапознатата публика в нов образен език.
Изложбата “Символи и знаци” е силно радикална проява с политическа
ориентация - художествен факт в съвременното ни изкуство, който и до днес няма свой аналог като мащаб и въздействие. Провокациите на авторите са многобройни, атакуващи както сетивните, така и асоциативните възприятия на зрителите с огромен набор от визуални средства. Цялостната идея на групата активира негативните емоции от социалните реалности по време на социализма и ранните стъпки на прехода, като поднася осъзнатата действителност с парливия вкус на иронията или с острота, провокираща агресия. Прескачайки с лекота конкретните физически и исторически въплъщения на властта, цялостният замисъл на събитието посяга директно към абстрактните й носители, пригодени за масова манипулация - знаковата и символичната система. Често срещана в експозицията е и спекулацията с художествения канон и художествените норми на социалистическия период. Реакцията на неподготвените пловдивчани е объркана и често негативна. Провокативният характер на творбите е усилен до крайност от символичните акции по време на откриването - огромна кърваво-червена торта-петолъчка е разрязана със сърп и чук и раздадена на част от присъстващите. Кой успява да се “услади” от края на режима? Последвалата акция-атака под ироничното заглавие “Колелата на историята” изсипва неочаквано в нозете на многобройната публика неголеми, но тежки кераични топчета. Колелата на историята брутално и неочаквано се завъртат, всявайки смут, Шок и недоумение.

Екоакция „ЧЕРЕН ХЕПЪНИНГ” 1990 г.
„Това е първата, а може би и последната ни политическа изложба” –
твърди групата по повод изложбата „Символи и знаци.” Въпреки това „Ръб” остава политически и социално ангажирана със следващата си групова акция
„Черен хепънинг”.
Екоакцията, имаща за цел да активира социалната съвест на съгражданите си, е замислена да посрещне пловдивчани в ранната утрин на Цветница през април 1990 г. „Черен хепънинг” ги посреща в малката градина на „Джумаята” - място, което е неизбежно на път за църквите в стария Пловдив. Малката едва раззеленила се градина ги очаква помръкнала в черни одежди - алеите, чешмата, дърветата, тревата - всичко, носещо пролетния полъх, е облечено в черен найлон, а на места надничат огромни картонени силуети на странни и уродливи чудовища. Поводът за „Черен хепънинг” са истините, изплували наскоро наяве за екологичната опасност, която КЦМ представлява за региона. Акцията има характера на открит художествен протест със социалната задача да привлече гражднското отно??ение, връщайки мисълта назад към Чернобилската трагедия. Уродливите фигури, черната земя, усещането за загуба на връзка с природата ни замислят за историята на екологичните трагедии и жертвите, за умопомраченото бъдеще на връзката между човек и природа, и задават въпроси за политическата и социална отговорност както спрямо околната среда, така и спрямо социалната среда на обикновените жители, които най-често понасят вредите. Откритият песимизъм на опомрачения парк е деликатно противопоставен чрез втората част от акцията - „Стената на желанията”, която чака хората след почти „процесуално” изкачване до църквата „Св. Св. Константин и Елена” - предоставената бяла картонена повърхност, окачена на стената на църквата, дава възможността да поеме върху себе си натрупаните негативни емоции и надежди, да им даде воля чрез анонимния акт.

ГОЛЯМА ФОТОГРАФИЯ 1991 г.
Коренно различна по характер е втората изложба на ръбовете „Голяма фотография”, проведена през пролетта на 1991 г. в изложбената
зала на „Гладстон” 32 в Пловдив. Тя се различава от „Символи и знаци” главно по неконцептуалния си и експериментален характер. Тук колективният образ като че ли остава на заден план - това е по-скоро изложба на отделни художници, групирани в едно пространство и обединени от еднакви материали и технически средства.
„Голяма фотография“ предлага огромно количество произведения, които доста условно могат да бъдат наречени „фотографии”. Постигнати основно със средствата на фотографията, творбите като цяло носят следите на експеримента,
протичал както по време на снимачния процес и във фотолабораторията, така и в ??ироките граници на изобразителните аспекти, които медиата предлага. Освен, че творбите изследват в различна дълбочина разнообразието на същностните характеристики на фотографията като средство, те предлагат визуално богатство от успе??ни опити, постигнати при проявяването на филма и фотохартията, при използването на различни филтри, растери и фотографски разтвори, при експонирането на светлината, обобщени под знаменателя на нетрадиционно големия формат. Силно присъствие имат колажът и фотомонтажът, както и механичната намеса върху негатива и фотохартията. Художниците се ограничават във възможностите на черно-белите фотографски техники, но съвсем не - в ахроматичната гама. Използвани са небогатите възможности на черно-белите лабораторни похвати, които позволяват цветна обработка на снимката.
Името на втората изложба на „Ръб” вероятно се дължи на големия формат, присъстващ като предварителен замисъл в цялостния облик на експозицията и естествено подтикващ към експеримента. Ако оставим формалните му аспекти, обаче, зад него прозира реверанса към фотографията, която си пробива път в българското изкуство още през 70-те. В случая - не само като естетика, а като пълноправен участник в творческия процес на художника и техническото изпълнение на произведението. Българският художник дълго време не се осмелява да допусне в ателието си този «нехудожествен» прийом. Фотографията навлиза масово като техническо средство в българското изкуство заедно с асамблажа, инсталацията и пр. - заедно със свободата на твореца да подчинява средствата на художествената идея. В този смисъл „Ръб” изтъква изразните средства на този език и техническите му възможности като носител на новото свободно мислене и на новия тип комуникация на художественото произведение. Но и не на последно място е общият стремеж към преодоляване границите на този език в най-широкия смисъл на думата - от най-формалните изобразителни граници на фотографията, които биват превъзмогнати чрез нейните собствени средства, от излизането извън рамките на традиционните материали, до задълбочени опити да се осмислят по новому и преодолеят условностите и проблематиката, които медиата диктува. „Голяма фотография”, освен това, е първо желание на групата да заработи под един общ пластически знаменател и естетическа концепция.