ЯВНАТА ЗАКУСКА 1992 г.
Група „Ръб” участва в първото издание на Международния фестивал за модерно изкуство „Процес-пространство”, с небезизвестната акция „Явната закуска”, протекла близо десет часа на един от балчишките кейове. Художниците подреждат пищна и изобилна трапеза от деликатесни ястия и я „унищожават” през тези десет часа сами, преградили пътя от зрителя към себе си с въже. Зрителят остава гладен, а акцията се превръща в егоистичен жест на групата в контекста на социална криза, стоков дефицит и инфлация.
Нескритият цинизъм на спектакъла навежда към критично отношение на множеството творчески прояви по това време в столицата и страната, целящи по-скоро усвояването на пари от неправителствени и пазарни ресурси, отколкото обществения принос. Акцията е отчасти критика, отчасти демонстрация на новия субект - художник, който се учи на индивидуализъм и егоизъм, необходим за оцеляването в условията на новите пазарни отношения, както и на новите социални привилегии, които възникват в условията на пазарната икономика и неправителствените организации.

ОПУС ПРОБЕКТ 1993 г.
„Опус Пробект” е поредната изложба на „Ръб”, проведена през юни 1993 г. в
Пловдив отново в галерията на Дружеството на Пловдивските Художници.
Пространството на галерията този път не е променено. Наблюдава се по-скоро целта да се овладеят до крайност възможностите му. Зрителят дори има усещането, че не идеята е създадена за това пространство, а пространството - скроено, за да въплъти идеята. Залата е превърната в огромна инсталация, разположена на целия долен етаж на галерията. В четирите ? ъгъла са поставени големи тежки легла от масивно дърво, покрити с изящни копринени покривки с кървавочервен цвят, действащи като четири агресивни акцента в пространството. Около леглата и по стените е осеяно с безброй ябълки в безбройни трансформации. Две от стените предлагат еднакви по размер и на еднакво разстояние едно от друго произведения, които свързват в традиционни техники (живопис, колаж, рисунка, ксерокопия) идеята за ябълката с настойчиви теми, занимаващи художника през епохите. Те отключват безброй мисли за времето, светлината, безкрая, любовта, навяват безбрежно богатство от разнородни асоциации, задават смислени и безсмислени въпроси.
Произведенията не са единни в стилово отношение, като че ли всяка от
работите е изпълнена от различна ръка. Единственият обединяващ факт в творбите е присъствието на изображение на ябълка или поне метафоричен намек за такова. Стройната и монотонна подредба, която изпълва цялата повърхност на стените, както и еднаквите им размери, отреждат пасивното им значение и роля за екпозицията. Стените като че ли са превърнати в огледална повърхност, отразяваща обобщеното лице на публиката и говорят за многообразието от индивидуални тълкувания, разнороден опит, светоусещания, емоционалност и интелектуални натрупвания, в които се трансформира и заживява творческата идея - от буквалното й приемане и репродуциране (истинските ябълки, които са ксерокопирани) до отвлечени абстрактни, често неразбираеми тълкувания, дори до липсата на въздействие или провокация.
Докато, обърнат към тези две стени, посетителят е погълнат от многообразието на бъбривите картини, пораждащи богати и объркани асоциации и емоции, отсрещните две стени поразяват с лаконичната строгост и чистота на решението. Редица бели гипсови ябълки са подредени върху бялата стена на нивото на очите. Те водят погледа към стената в дъното на залата, осеяна с безчет истински ябълки, които наподобяват застинал водопад. Прецизно насоченото осветление към стената създава илюзия за бавно движение на водопада надолу - към леглото с кървавочервена покривка и към пръснатите около него застинали ябълки. Квадратът от бели ябълки в центъра на залата, който виси във въздуха над главите на хората, се явява център на композираното пространство. Тук е и правилния център на пространството, което оформят четирите легла.
Изложбата предизвиква безбройни асоциации - от библейската символика - грехопадението, червеният цвят на изкуплението, предопределението и пр. - до ироничната покана към зрителя да се поддаде на изкушението, което му предлагат непокътнатите ябълки. Основен композиционен компонент се оказва осветлението, към което е подходено с изключителна професионалност. Използвани са основно два вида осветление - ниско насочено и разсеяно. То се оказва силен обединяващ фактор в композиционно отношение и създава театрален, сценичен ефект. И в тази изложба на групата зрителят се явява главно действащо лице, неволно озовал се в центъра на сцена. Той няма възможност да се отдръпне към публиката, защото цялата зала е декор. Остава безсилното усещане, че е наблюдаван неизвестно откъде, а натрапчивото внушение за пасивност, която компонентите на изложбата цели, отрежда ролята на зрителя като главно действащо лице.

РЪБ В ГРЪБ 1994 г.
През 1994 г. „Ръб” създават фотоинсталация, „Ръб в гръб”. Тя е включена в програмата на Международните фотографски срещи - Пловдив’94. Тези срещи вече са изградили своя облик през годините на високо професионално събитие в областта на фотографията. Въпреки това, до този момент на срещите е била представяна главно традиционна фотография. На подобен фон инсталацията „Ръб в гръб” придобива статут на произведение, което „разрушава” приетата рамка от Международните срещи на фотографите в Стария Пловдив. Под всяка една от фотографиите съответният автор е събул обувките си. Единствено въпросните обувки остават в общото поле на творческа активност, но светът на всеки един се е пренесъл в строго охранявано от чужди погледи лично пространство.

Източник на текстовете: Живка Валявичарска"Група Ръб и неконвенционалните форми в българското изкуство, 1984-94 г." /Дипломна работа, Катедра Изкуствознание, НХА. 1999

Сдружение ??зкуство Днес
Център за съвременно изкуство - Пловдив
Баня Старинна

представя

Заповядайте на откриването на 8 Септември от 20.30 часа - Лапидариум в Стария град.

Фасада видео фестивал събира отново видео изкуство от цял свят в Пловдив. На тазгодишното седмо издание, от постъпилите 160 филма са допуснати до участие 78 творби от 25 държави: Германия, Великобритания, Италия, Канада, Русия, Полша, Испания, Израел, Австралия, Унгария, Турция, Франция, САЩ, Португалия, Колумбия, Дания, Австрия, Япония, Бразилия, Босна и Херцеговина, Холандия, Иран, Индия, Сърбия.
В три поредни вечери - 8, 9 и 10 септември, пловдивчани и гости на града ще имат възможността да се запознаят с най-новите тенденции в областта на видео изкуството. Публичното пространство и фасадите ще заживеят и ще се превърнат в светлинни екрани отразяващи чувствителността и посланията на видео творците от седем континента. Локациите отново са три – Братска Могила, Кметство Тракия и Лапидариум в Стария град, където на 8 септември от 20.30 часа ще бъде официалното откриване и ще бъде обявен носителят на наградата на Фасада видео фестивал за 2016 година. Не пропускайте и станете част от преживяването ВИДЕОИЗКУСТВО.

С подкрепата на Община Пловдив и Гьоте институт.
В партньорство с Фондация Пловдив 2019.

Медийни партньори:
БНТ 2, въпреки.com, Радио катра FM, Медия кафе, Под тепето и Капана.

www.facade.arttoday.org

7th Edition Facade Video Festival