Сдружение “Изкуство днес” организира за 11 път Седмица на съвременното изкуство. Издание 2005 представи изложба “FREEZE”, “Замръзни”от 08.09 до 28.09.2005г. в Център за съвременно изкуство – Пловдив. Изложбата включваше обекти, инсталации, видео и фотография. Участваха 17 артисти, които представиха своите версии върху често абсолютизираната идея за съхранението като стабилност, постоянство, неподвижност, затвореност, деградация. Някои от авторите използваха хладилни витрини, за да ги трансформират подменяйки или потвърждавайки смисъла и предназначението им.

Участници: Иван Мудов, Емил Миразчиев, Йоханнес Артинян, Севдалина Кочевска, Надя Генова, Румен Жеков, Веселина Сариева, Иван Тошков, Наташа Кюпова, Дейвид Хейууд, Ицко Мазнев, Мишел Бюсиер, Мария Джелебова, Надежда Ляхова, Димитър Грозданов, Димитър Митовски, Живка Валевичарска.

 

Веселина Сариева

Кратък QuickTime Видео Откъс, 1:08 min.

Замразяването на хора (freeze people) и козметичната индустрия (make-up, plastic surgery) използват принципите на замръзяването за да запазят здравословната и естетическа цялост на тялото и организма. Психиката се смята за не-материя, което я прави не дотам подвластна на физичния процес. “ака процеса на замръзяване (трансформирането на активност в пасивност на физичните процеси и признаците на стареене) за нея може да бъде процес на свободните мисловни връзки. В това състояние на не-време психиката минава границата на моралните стойности и смесва животоспасителния с разкрасителния акт.

Димитър Грозданов

 

Димитър Митовски

Кратък QuickTime Видео Откъс, 3:14 min.

 

Дейвид Хейууд

 

Емил Миразчиев

Кратък QuickTime Видео Откъс, 1:15 min.

Замръзни и отдай една минута мълчание в почит на загиналите за свободата на България. Видео материалът е заснет на 2-ри юни - денят на Ботев, когато в цялата страна, точно в 12 часа вият сирените в продължение на една минута

 

Живка Валевичарска

 

Ицко Мазнев

Толерантност през времето, пространството, млечния път в хладилника
и понятията които тайно ни наблюдават докато хвърляме сянка на
един бъдещ площад.

 

Иван Мудов

 

Иван Тошков

 

Йоханнес Артинян

 

Севдалина Кочевска

Кратък QuickTime Видео Откъс, 1:08 min.

 

Мария Джелебова

МАТЕРИЯ+ВРЕМЕ+КЪСМЕТ
Това ли сме ние - искра която се появява проблясква и угасва завинаги.
Комбинацията от цифрите -свещи определя границите на нашия живот. Ние сме плътно пристегнати в тези граници.Те ни затварят в собственото ни място, но същевременно е прагът примамващ да пристъпим отвъд, да преодолеем "пиесата с хилядократно повторение на собствения ни живот".
Човекът се е научил да задава въпроси - Кой съм аз? Защо съм тук? Къде отивам?
Happy birthday.........
ВСИЧКО Е ЗАХАРЕН ПАМУК

 

Мишел

Този хладилник е №53 Неговото съдържание се класифицира като специално. По никакъв повод той не може да се отваря или премества освен от оторизирани лица. Другият хладилник е една реплика на хладилник №53. Точно копие произведено от мултинационална фирма. По Ваше желание можете да сложите вътре каквото желаете.

 

Надя Генова

 

Наташа Кюпова

 

Румен Жеков

Инсталацията “Топли писма” е “получена” от 217 писма изпратени до автора по време на престоя му в казармата в периода октомври 1979г. Тогава изпитвах невероятна радост от всяко едно писмо. Те се получаваха доста необичайно. Връчваха се задължително от стар войник, като предварително им се късаше крайчеца, надуваха се, затваряха се, поставяха се на врата на получателя и със здрав удар се пукаха. въпреки тази трогателна церемония писмата имаха голяма стойност за мен. След 25 години предоставям тези редове да бъдат прочетени. Аз не съм ги препрочитал и едва ли някога щях да сторя това. Сигурно е, че са много смешни, трогателни и няма да предизвикват небивал интерес изключая техните податели. Този проект ми предоставя възможност да се върна в тази година, като прочета отново всички писма във времето през което трае експозицията.

 

Надежда Олег-Ляхова

В работата, наречена "Опит за улавяне на същността" разтопилият се леден отпечатък бива "уловен" от своя произход, от корубата матрица, от която е бил отделен. Приютен отново, без да е възстановен - засега е само водна маса, приела формата, в която "е уловена". Не би имало разлика между вода, налята направо във формата (корубата) и тази, която е от размразения леден отпечатък. Не би имало разлика ако не присъстваме на или не знаем за разтапянето преобразуване. Едната вода е била лице, което можем да възстановяваме, да си го припомняме, или просто да помним, че сме допрели до тялото си този отпечатък, да помним осезанието от студа на формата. Работата създава затруднение пред желанието за спомняне. Желанието се натъква на (не)проницаемост и (не)сигурност на онова, което искаме да си спомним, и за да не осуетим желанието, което сме, се нуждаем от въображение, което да възстанови/ създаде спомена. Въображението, което ще превърне водата отново в отпечатък, а него в нечие лице, но не това, от което отпечатъкът е взет. И това лице може да е по-истинско за нас от истинското, билото някога. Допускам обаче, че тези лица ни въвличат в спомняне на неща, които не желаем да си спомним и които не са непременно в тъмнината на нашия опит, но започват да ни засягат.
Дали ако водата се замрази отново би се получило същото лице? В опитите, които авторката извършва с отпечатъците от своето лице, преобразуването е заличаване, и двете едновременно. Подновяването на опита за постигане на някакво начало, оставя усещането за безкрайност на спомнянето, на заличаването и на желанието за връщане през/ в преобразуването.
А. Ангелов

Реализирано с подкрепата на:

Швейцарска културна програма за България www.pro-helvetia.bg

Община Пловдив www.plovdiv.bg

Либхер България http://www.liebherr.com/

 

© Сдружение Изкуство Днес 2005